Конфликти. Доверие. Демокрация

Патология ли е конфликтът, който води до разпад на социалните връзки, или представлява обичайно явление в обществото, като нарушение на правилата? Теорията все още не може да вземе ясна позиция между тези две крайности.

Конфликтът стои в основата на анализа на социалното. От времето на Хераклит, който казва: "Конфликтът е принципът и бащата на всички неща", до Хобс с концепцията за "войната на всички срещу всички", изследователите продължават да обсъждат дали конфликтът предшества съществуването на обществото или всъщност е част от неговата същност. В контекста на нашето време различията по този въпрос отслабват – модерното общество се характеризира именно с конфликти. Докато общността предполага разбирателство и приятелски отношения, самото общество неизменно включва конкуренция и спорове.

Идеята за напълно регулирано общество остава само утопичен идеал; такова място не съществува в реалността. Свободата възниква точно там, където има несигурност.

Амбивалентността около конфликта произлиза от факта, че той може да бъде както причина за разрушение и дезинтеграция, така и двигател за иновации и творчество. Тази двойственост става очевидна чрез агоналната култура - удоволствието от борба и естетизацията й проявяват как двата аспекта вървят ръка за ръка. Исторически примери като кръстоносните походи или джихада показват единната възхвала към героя – полу-бог или полу-човек.

Създаването на нови общества изисква преразглеждане понятието за конфликт. Социалната структура при комунизма беше изградена така, че да заличава всякакви различия - социални, културни или полови... Допустимо бе само това, което законодателството позволяваше; всичко останало бе забранено. Пост-комунизмът опитва да замени тази политика с концепцията за открито общество: разрешено е всичко освен онова, което явно е забранено. Все пак му предстои да осмисли конфликтите във тяхната сложна природа.

Подходите към разрешаване на конфликти често са твърде инструментални и маскират важните разлики между полемичното (спорно) и агоналното (борчески), между насилствените конфликти и тези без насилие. Това затруднява адекватното разбиране на разнообразието от проявления – конструктивни но също толкова разрушителни.

Демокрацията варира спрямо типа общества: по-скоро оспорвано във Франция срещу по-консенсусно в Холандия например. Решаването на конфликти зависи также от доверието сред хората.
Анна Кръстева , Антоний Тодоров