Басни / Езоп

Определянето на броя и авторството на Езоповите басни е наистина сложно. През последните векове са събрани около 600 текста, които твърдят, че принадлежат на него. Изследователите в тази област смятат, че приблизително 350—360 от тях могат да се датират към времето на самия Езоп. В настоящия нов превод, основан на второто издание от 1927 г. на Емил Шамбри, също присъстват толкова басни – общо 358, от които шест са отделени в приложението за Съмнителни и неавтентични творби поради факта, че героите им (като Диоген и Демад) произхождат от по-късна историческа епоха. Освен тези шести басни в приложението са добавени още три известни произведения: "Селянин и щъркел", "Тръстика и маслинено дърво" и "Къртица и майка". За целите на анализа бяха използвани текстокритичното изследване на Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger) от 1970 г., както и онлайн изданието с превод от Лаура Гибс (Laura Gibbs), което включва всички известни 600 басни. Решено беше да не се разширява значително списъкът с неавтентичните творби.

Баснята е обичана именно защото може да бъде оценена както от възрастните, така и от младите; тя е кратка, запомняща се и носи ясна метафоричност. Почти винаги съдържа доза хумор, предлага нравствен урок и изглежда полезна за слушателя или читателя. Чрез нея човек може да аргументира своите позиции в спорове, да наставлява децата си или просто да впечатли компанията си - било то в кръчмата или пред публика като оратор. Баснята притежава универсален характер.

Владимир Атанасов