Кой казва, че слоновете не могат да танцуват?

Годината 1990 е забележителна за IBM, тъй като компанията регистрира най-високата печалба в своята история. Обаче до 1993 година компютърната индустрия преживява драматични промени и IBM се оказва на ръба да загуби 16 милиарда долара, попадайки в списъка на фирмите, заплашени от изчезване. Причините са натрупаните размери, които я задушават, културата на изолация и преходът към ерата на персоналните компютри – иновация, за която сама носи отговорност.

Книгата "Кой казва, че слоновете не могат да танцуват?" разказва как конкурентоспособността и корпоративната трансформация на IBM стават реалност. Лу Герстнер описва подробно как влиза в компанията и започва усилията си да възвърне лидерството й и да открие нова цел в работата. В този процес той формулира стратегията на гиганта и променя закостенялото му вътрешно отношение, породено от предишния успех.

Тази вдъхновяваща история представя невероятното преобразяване на компанията и служи като уникален пример за управление по време на криза. Освен това тя предлага дълбочинно разглеждане на компютърната индустрия и принципите на лидерство чрез постиженията на Герстнер.

В съвременната бизнес среда много компании преминават през трудности близо до колапс. Чрез смелостта и упоритостта на мениджмънт екипите обаче някои успяват да се възродят след падението си. Но само една фирма успява да бъде веднъж водеща сила, после почти напълно унищожена, а впоследствие отново утвърдена като основополагающа фигура в индустрията - това е IBM.