Кризата на нашето време

Питирим Александрович Сорокин е социолог с руски и американски произход, роден в Русия. По време на Първата руска революция (1905-1906) той участва активно на страната на есерите и прекарва над три месеца в затвор по времето на царя.

Съществуването му като социолог се утвърдило в Санкт Петербург, където учи в местния университет. Като студент от трети курс публикува своята дебютна книга "Престъпление и наказание. Подвиг и награда" през 1913 г., а самият той по-късно описва своите идеи от този период като "разновидност на емпиричния неопозитивизъм".

През 1917 г. отново взима участие във революцията, подкрепяйки есерите, но след Октомврийската революция застава срещу болшевиките. Той е арестуван два пъти и почти изпада под заплахата да бъде разстрелян. В края на 1918 г., след като спира активната си политическа дейност, бива възстановен като преподавател в Юридическия факултет на Петроградския университет и започва да води лекции по "Наказателна социология". След Февруарската революция през 1917 г., социологията получава статут на официално призната дисциплина в Русия; Сорокин става ръководител на междуфакултетна катедра и после оглавява секцията по социология до 1922 г.

В септември 1922 г., заедно с други учени противници на марксистката идеология, той е изгонен от Съветска Русия. В края на 1923 г. получава покана да преподава в САЩ - първо в университетите Илинойс и Уисконсин, а впоследствие става постоянен преподавател в Минесота. През 1930 година преминава към Харвардския университет, където основава катедра по социология през 1931 година.

След пенсионирането си през 1955 година остава директор на Харвардския изследователски център за съзидателен алтруизъм до навършване на седемдесет години, когато напуска всички постове там.

Сорокин продължава активно да работи до смъртта си и публикува повече от тридесет книги, придобивайки значително влияние сред колегите си още приживе; обаче след кончината му интересът към него намаляva както у нас, така и зад граница – единствено концепцията му за социална мобилност остава известна. Интересът към неговото творчество обаче се възражда около началото na деветдесетте години; много негови произведения са преиздадени в Русия наред с нови изследвания относно живота му . За пръв път творби нa Питирим Сорокин са преведени nа български език.