Покръстването на българите в немски пиеси от XVIII-XIX в.

Приемането на България в християнската цивилизация, фигурата на княз Борис I и трагичните събития, свързани с покръстването на страната, вдъхновяват множество художествени произведения и театрални текстове, публикувани в Западна Европа през XVIII-XIX век. Чудото на "обръщението", умелата дипломация между Източната и Западната църква, както и конфликтът с наследника на престола превръщат българския владетел в герой от легенда, използвана за религиозна пропаганда и адаптирана във фолклора. Най-разпространена е българската версия на известната драма "бащи и деца", но тук ролите са разменени: бащата символизира новаторството и погледа към бъдещето, докато синът остава верен на миналото си стремейки се да запази основите на старата светогледна система. Различно интерпретиране на тази драма акцентира върху имената на редица български владетели – най-вече хан Тервел – представяни по училища, църковни служби и народни сцени след Реформацията, когато западният католицизъм търси начини за укрепване след значителните си загуби. Произведението придобива статус като народна книга с многобройни театрални версии, сравними по количество с историята за Юстиниановия пълководец Велизарий или различните интерпретации за графинята Геновева от Пфалц. В България проф. Йордан Иванов първи обръща внимание върху този аспект чрез научни публикации от 20-те години на XX век; Васил Мавродиев го коментира в студията си "Чужди пиеси с български сюжети", а Рая Заимова извършва задълбочено изследване по темата в книгата си "Българската тема в западноевропейската книжнина ХV-ХVІІ век".