Ръкописите от Мъртво море

През 1960 година в Съветския съюз е публикувана една забележителна и значимо предизвикателна книга за своето време - "Ръкописите от Мъртво море", написана от руския историк Йосиф Амусин, специалист по ориенталистика и хебрейска култура, който се занимава с историята на Кумран. Веднага след издаването си книгата бива разпродадена и дори последващото й преиздаване през 1961 година не успява да задоволи интереса на многобройните читатели, желаещи да научат повече за древните свитъци, открити в пустинята край Мъртво море. Днес произведението на Амусин е рядкост в библиографските среди, тъй като представлява едно от първите обширни проучвания относно ръкописите от Кумран — останките на непозната до този момент еврейска секта, живяла в Иудейската пустиня между II век пр.н.е. и I век сл.н.е., известна сега като Кумранската общност.

В април 1948 г. новини от цял свят информират обществеността за откритията на древни ръкописи. Според информацията, през пролетта на 1947 г., юношата-бедуин Мухаммад ед-Диб (Мухаммад Вълка) случайно намира кожени свитъци с древноеврейско писмо в пещера близо до Уади Кумран (Йордания), само два километра западно от брега на Мъртво море и тринадесет километра южно от Иерихон; оказва се впоследствие, че тези находки са стари над две хилядолетия. Проведените археологически разследвания водят до извличането на около четиридесет хиляди фрагмента с различен размер – включително най-малки парчета – които представляват остатъците от около шестстотин книги. Тези ръчнописани материали върху кожа, пергамент, папирус и медни листове са написани на осем различни езика и диалекти и покриват времеви диапазон между III век пр.н.е. до VIII век сл .н.е., предоставяйки уникални сведения за богатството на палестинските архиви.

Ръкописите от Мъртво море запълват важна пропаст във веригата к истории относно възникването на християнството; тяхното публикуване и детайлното им изучаване ще помогнат за разкритие тайните около ранния период на християнството както и ще позволят научното установяване на конкретния исторически контекст при неговото развитие.