Шеста директива за прилагане на ДДС. от 17 май 1977 г.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е в сила във всички държави от Европейския съюз. Преди да бъде внедрена Общата система на ДДС, основното изискване беше хармонизацията на националните данъчни законодателства, включително и за ДДС. На ниво основно законодателство, правната база за тази хармонизация се съдържа в член 99 от Договора за създаване на Европейската общност. Той предлага унифициране на косвените данъци, които влияят върху функционирането на Общия пазар и могат пряко да повлияят на неговото развитие.

Основополагащ документ за единството на режимите по ДДС сред страните-членки е известната Шеста директива по ДДС. В нея са заложени принципи като неутралността при косвено облагане и защита на конкуренцията вътре в единния европейски пазар. Първият принцип позволява на бизнесмените да ползват данъчен кредит, а вторият осигурява свободна конкурентоспособност между предприятията регистрирани в различни страни от ЕС.

Историята на ДДС в Европейския съюз преди 1993 година започва с приемането на първите две директиви през април 1967 г., които заменят всички оборотни данъци с един универсален многоетапен и некулумативен такъв. Въпреки това тези две директиви определиха само основните структури без конкретизация относно ставките и покритията, оставяйки всяка страна-членка сама да решава как ще изглежда системата й.

На 17 май 1977 г. бе приета Шестата директива по ДДС, която установява обща рамка за него. Това гарантира възможността за изчисляване размера на внесения ДДС от всяка страна-членка към ресурсите на Общността; обаче тя все още допуска множество изключения и отклонения от стандартния обхват. Освен това директивата не зададе конкретни ставки по ДДС, което доведе до значителни разлики между страните днес.