Съншайн

Има места по света, където тъгата и мракът доминират - и не е разумно да се посещават. Съншайн беше наясно с това.

Въпреки че години наред край езерото нямаше нищо заплашително, тя усещаше нуждата да остане сама поне за малко време. За съжаление, компанията й не закъсняваше. Не чула как приближават, което всъщност беше напълно нормално - те бяха вампири...

Отнеха й дрехите и обувките, след което я облякоха в дълга червена роба. След това я прикова към стената в изоставена къща - само на крачка от загадъчната фигура, която изглеждаше още по-мистериозна под светлината на луната.

Тя знаеше кой е той – вампир; осъзнаваше, че ще бъде негово меню за вечерята и че до края на нощта може да загине. Но когато настъпило утрото, все още била жива и здрава. И сега било нейният ред да му помогне да оцелее до вечерта... защото единствено заедно можели да се справят с Бо.