Конфуций Лун Юй. Мъдростта на Древен Китай

Според легендата, раждането на Конфуций е предшествано от появата на Чи Лин – Еднорога. Той носи в устата си нефритена плочка с написано пророчество:

"Дете, чисто като кристал, ще се роди,
за да спаси угасващата династия Чжоу
и ще стане цар без територия."

Наистина, възстановяването на величието на династията Чжоу (около 1100–221 г. пр. Хр.) става основната цел в живота на Конфуций, известен също и като Кун-цзъ – Учителят Кун.

В историята на човешката цивилизация името му заема място редом с тези на основателите на световните религии: Иисус Христос, Заратустра, Буда и Мохамед. Въпреки че конфуцианството не може формално да бъде наречено религия поради отсъствието на църковна институция в него, то играе важна роля със своето влияние върху обществото и формирането на морални норми. В страните от конфуцианския културен регион - Китай, Корея, Япония и Виетнам - духовните водачи обикновено са представители на старото поколение и силния държавен апарат.

Конфуцианството има още едно важно отличие спрямо юдаизма, християнството или исляма: докато пророците в тези религии считат словото си за божествено вдъхновение от Всевишния, Конфуций сам създава своите учения – това е мъдростта на земния човек.

Основният текст свързан с учението му е "Лун юй" – "Беседи и поучения". Неговите ученици започват да записват мислите му още приживе. Така вероятно идва идеята за заглавието (лун означава „поучения“, а юй - „беседи“). Литературното произведение получава каноничен статус през периода Хан (3 век пр. Хр.– 3 век сл. Хр.), а по времето Тан (618–917 г.) текстът е изсечен върху каменни стели; именно този вариант е достигнал до нас до ден днешен.