Съчинения в 7 тома: Човешката специфика Т.2

Анатомично, морфологично и физиологично Homo Sapiens представлява последната стъпка в дългата еволюционна линия на живите организми на Земята. Въпреки това, неговото поведение го поставя в контекста на различни закономерности.

От религиозна гледна точка: той е животно по природа и бог по дух. Научният поглед го разглежда като стандартен биологичен организъм, но също така подчертава уникалността му като творческо същество с осъзната активност.

Специалното място на човека в космоса води до теоретични изводи. Изследователите често основават своите обяснения на очевидните прилики между явленията от двата качествено различни свята. Те приписват на живите организми способността да изпитват любов и омраза, щастие и страдание, желание за отмъщение или прощаване, както и честност или измама.

Тези твърдения обаче не отразяват истинската действителност. Железната клетка на инстинкта остава непоклатима. Съществува значителна пропаст между човешкия ум и животинската психика, социалните структури у хората и животинските групировки, езиковите системи при хората спрямо начините за комуникация сред животните.

Човешката специфика най-вече зависи от културните пластове, които са се натрупали през последния етап на кортикализацията. Ключови аспекти от тази специфика включват чувството за хумор – способността да се смее над деформираната реалност и смешните проявления около себе си; разбира се, човек може да се смее и над собствените си недостатъци.