Nicolai Ghiaurov

На 2 май 2007 година завършвам последните корекции на книгата, посветена на великия певец Николай Гяуров, предназначена за читателите в Апенините. След месец датата ще бъде особена.

Защото на 2 юни в Италия се отбелязва празник. В България обаче тази дата повече от век е известна като деня на великого поет и революционер Христо Ботев и загиналите за свобода. Точно в 12 часа звънят сирените и всичко спира за една минута. На 2 юни 2004 година, точно в дванадесет безмълвно стоеше целият български народ, отдавайки почит на героите си. В същия момент, когато часовникът удари единадесет италианско време, във Модена умира Николай Гяуров – сякаш българският народ отдаде почит и на неговата памет.

Ако погледнем назад към преди петдесет години - през 1957-а година - ще видим едно изключително важно време за младия български бас. Той дебютира на сцената на Болшой театър с ролята на Мефистофел през март същата година. През май прави своя първи "западен" концерт във Виена, където впоследствие пее многократно. Към края на есента той започва да се появява и по европейските сцени в театрите в Парма и Болоня отново като Мефистофел – роля която му носи огромен успех.

Не случайно именно образът му от "Фауст" на Гуно краси корицата; тогава Гяуров вероятно не е подозирал колко важна част от живота му ще стане Италия – страната която отвори врати към най-престижните театри при началото на кариерата му след поканата да изпълни ролята си Варлаам в "Борис Годунов". Премиерата се случва точно на 20 февруари 1960 г., дата която самият певец смята за истинското начало пътя си към голямата слава.

Имах щастието да акомпанирам Николай при първия му концерт в София през есента на 1952 г., а също така написах първата рецензия за представянето му. Затова чувствам задължение да разкажа историята както за творческият му път , така и личния живот; между 1961 и 1986 имах възможността стотици пъти да присъствам нейното представления из цял свят – но най-вече в Италия, Австрия и Русия.