Куба. Багри и дух

Преди петнадесет години обсъждането на Куба беше безусловна политическа привилегия, а познанството с Фидел Кастро се смяташе за върховно постижение. Времето обаче е променило ситуацията и днес, когато пишеш за Куба, трябва да бъдеш внимателен в изразите си.

Съществува ли риск времето да забрави Куба? Това е въпросът, на който авторката на настоящата книга се опитва да намери отговор. Историята не унищожава страната след 1961 година, но също така не я защитава като пример за социално развитие.

Авторката задава редица основателни въпроси: Защо Куба остава бедна? Какво прави кубинците толкова обаятелни? Защо нощният живот в Хавана продължава да бъде очарователен както винаги? Дали "Патрия о muerte" все още е валиден лозунг за по-възрастния лидер на революцията? Настоящият режим зависи от неговото влияние - какво ще стане утре?

Тази книга представлява пътепис, написан с разум и любов към страната – признавайки реалността такова каквато е. Авторката открито споделя своите болезнени наблюдения и не укрива трудните въпроси, които касаят както нея самата, така и читателя. Именно затова произведението има стойност; словото носи важността да поставя въпроси и да търси отговори. Осмеляването на Цецка Бончина да говори честно за Куба в сложни времена показва нейното достойнство.

Всеки посетител на Куба след прочитането на този пътепис усеща мъглива тъга... И остава със силния въпрос защо политиката вместо единение предизвиква разделение между хората.
Марко Семов