Отворените двери

**Девасари Абунту**

Така разказват за Девасари Абунту. Тя била наясно с думите на Буда относно жените от Ананде и затова избягвала мъжете, а също така и жените около тях, понеже където има мъже, там присъстват и жени. Абунту често се скитала из долините Рамна и Соки, като вечер идвала в храма. Жреците рядко я виждали или познавали. Така тя не била подложена на изкушенията на Буда.

Но един ден настъпило земетресение. Хората започнали да паникьосват, а жреците обявили гнева на боговете. Всички се укрили в зимници и пещери, но трусовете станали още по-силни и много хора загинали. Земята треперела ужасно; планини се колебаели, стените падали дори при най-здрави постройки, дърветата били пречупени и реките потекли по нови корита.

Единствено Девасари Абунту останала у дома си без страх от предстоящото бедствие. Тя знаела, че вечният Бог не изпитва гняв и всичко е такова каквото трябва да бъде. И така оставала сама сред пустошта.

След това никой друг не дошъл тук; животните също не се върнали напълно – само птиците открили старите си гнезда. Девасари успяла да разбира езика им и тръгнала с дрехата си от долината без ясна посока към дома си. На сутринта пред древния храм птиците се събирали около нея и й разказвали различни истории: за покойниците чиито части летяли във въздуха – информация неизвестна за хората.

Когато слънцето било силно, над главата й кръжели бели пауни с блестящи опашки които хвърляли прохлада с движението си; страховити грифове я охранявали през нощта докато спяла; златни фазани й носели плодове от гората και вкусни корени́ца́! Ние можем само да предполагаме дали други птици са служили на Абунту - всички видове пернати!

Абунту нямала нужда от хора - всичко около нея заменяло човешкия контакт: птици́тѐ , камънитѐ , тревицата̀  и всякакви проявления на живота ѝ осигурявали компания! Не чувствувала самота – напротив! Чудесното е следното: тялото й останало непроменено както нравът ѝ бил все така добродушен; нямало място за гняв в душата ѝ – просто живеела без разрушаване.

Обаче една ранна утрин най-добрите птици пристигнали при Девасари с известие - времето й е дошло да премине в смърт! И тя решила да търси камъкa на смъртта — стигнала до пустотата между многобройните тъмни камъни... Молила ги да приемат тялото ѝ направила поклон до земята… И оставайки там в поклона постепенно закаменяла…

Сега стои черен камък сред пустинята пълен със син огън… Никой няма идея коя е Девасари Абунту.