Икономика: Антични автори за стопанството

Преводите от старогръцки и латински са направени от Георги Гочев, а английските версии – от Анета Димитрова и Димитър Илиев.

"ИКОНОМИКА" НА БЪЛГАРСКИ
Една от не особено разумните характеристики на съвременната икономическа концепция е виждането ѝ като естествено-технологична наука. Тази нагласа не е присъща само за България, но тук тя има особена устойчивост, главно поради недостатъчната осведоменост относно корените на икономическата мисъл, включително античните източници. Всъщност икономиката се занимава не с обекти, независими от човека, а с възприятията, размислите и действията на хората. Това твърдение произлиза от Лудвиг фон Мизес. Като разгърнете тази книга ще забележите подобна идея у Ксенофонт.
Неговото разбиране за "икономика" е типично и за основоположниците на модерното икономическо знание (като Джамбатиста Вико, Адам Смит, Дейвид Хюм и Жан Батист Сей). През XIX век това схващане става малко позабравено; след появата на Маркс политизацията в икономическия дискурс води до игнориране на основни принципи при анализирането му.
В началото на XX век представителите на Австрийската школа (особено Мизес и Хайек) правят опити да върнат економиката обратно към изучаването ѝ като дисциплина свързана с човешките действия. Това се оказва предизвикателство: ако погледнем списъка с носители на Нобеловата награда по икономика, имената като тези на Бюкенън и Бекер започват да се появяват едва в края на ХХ век. През 2002 г., Канеман и Върнън Смит получават отличието за проучвания относно ирационалността и психологичните аспекти в пазарната среда.
Както често се случва, много идеи днешния ден черпят вдъхновение именно от древността. Настоящият български том представлява доказателство за това явление. Освен че авторите са интелектуалци от античността, те първи формулират ключовия принцип в икономиката: как да разпределяме ограничените ресурси между постоянните нужди.
Частични текстове вече са били преведени преди време na български език , но новият превод предлага актуализирана версия според изискванията на настоящото издание. Идеята да бъдат отделени размишленията относно парите от Пета книга "Никомахова етика", както и тяхното комбинирано публикуване със произведенията på Псевдо-Аристотел,, Ксенофонт and Hierocles e впечатляюща - така сборникът обобщава най-същественото относно възгледите натревните греци по въпросита стопанството .
Въпреки неизменяемия исторически контекст текстовете предложени тук звучат много актуално . За пръв път у нас учащиеся история́ нa экономику ще имат достъп до цялостни преводи n-a древногръцки текстове касаещи тематики свъзрани c ikonomikata i няма повече da se запознават s информация ot трети рЪkA
Красен Станчев,
директор нa Института по пазарна економика
София-Бишкек , юни 2003 г."