Църковното строителство и архитектура в българските земи през XV- XVIII век

В новите обстоятелства, при които църковната институция е изгубила предишните си покровители, започва процес, който успешно може да се определи като „демократизация на църквата”. Това се проявява в новите принципи за финансова подкрепа и управление на църковните структури, както и в концептуалното съдържание и формата на религиозната култура. Икономическите отношения между вярващите и Църквата също са част от този процес. Проявленията на тази „демократизация” могат да бъдат наблюдавани в начина, по който изглеждат свещенослужителите, както и в характеристиката на народната религиозност. Този феномен оказва влияние върху ролята и статуса на християнския храм. Храмът представлява централно място, където взаимодействат всички институции, формиращи микроструктурата на българската общност (семейство, местна общност, икономически организации) с Църквата – която играе ръководна роля спрямо целия български народ.

През хилядолетната история на християнството храмът е бил пространството за извършване на ритуали според установените практики от опита и основополагащите правила на богослужението. Там става синтез между външния вид и вътрешното съдържание на религията – това е истинското значение зад строежа му и неговата функция в религиозната система. С времето той се утвърдил като символ не само на самото християнство, но също така като „Божи дом”. В периодите под иноверско господство той остава сакрално пространство за молитви и участие във светата Литургия или свети тайнства. Освен традиционните функции обаче храмът започнал да играе нови роли в социалния живот; това било органично свързано със специфични условия - резултат от уникалния феномен относно позицията й през османското владичество. Нейното значение расте сред българското общество дори когато реално положението ѝ е нестабилно: материалните ресурси са значително ограничени; функционирането ѝ носи множество рискове; а статусът им служители често е занижен. През този период тя няма възможността да разчита нито na щедрата помощ от българските владетели нито пък има привилегирован статус като официална държавна религия; служителите ѝ многократно ставали жертви na религиозна дискриминация.