Философия на чувствата

Можем ли днес да обсъдим нова фаза в философската антропология? Съществува ли свежа антропологична концепция, която да предизвика подобен процес?

Текущото изследване се стреми да даде положителен отговор на тези въпроси и обозначава този нов етап като кардиален. През последните години наблюдаваме възраждане на чувствата, което започва в началото на 80-те години на XX век и през следващите десетилетия получава значително развитие.

Не е трудно да направим паралел между сърцето и емоциите. Аристотел стига до извода, че сърцето представлява най-топлия орган в човешкото тяло, докато мозъкът – най-студеният. Сърцето генерира топлина, а мозъкът я усвоява от него. То е вътрешен орган с дейност, която винаги може да бъде уловена – независимо дали сме здрави или болни. Сърцето има свой ритъм, както и чувствата; то може да пулсира като бурно море, а емоциите имат свои приливи и отливи. Ритъмът му може да се ускори или забави по всяко време; аналогично чувствата могат да станат по-интензивни или по-умерени. Затова ние разглеждаме сърцето като символ на независимия живот на нашите чувства.