Личност и Същество

Развитието на концепцията за личността в богословските дебати относно Светата Троица през II-IV век

Християнството, в контекста на монотеистичните религии (авраамични), представя един парадокс: то признава наличието на три отделни и различаващи се Личности. В същото време обаче християнската вяра твърди, че тези три различни Личности - Отецът, Синът и Светият Дух - всъщност представляват едно и също Божествено Същество; те са Единият и Единствен Бог, когото познаваме.

Как успяват християните да аргументират това свое убеждение пред разума? Как могат да свидетелстват пред света, че тяхната вяра, въпреки парадокса си, не е абсурдна или безсмислена?

Този въпрос е изключително важен и основополагаещ за богословския разум – именно той стои пред християнското богословие. Както ще демонстрирам в тази книга, точният отговор на този проблем достига до необходимостта от разграничаването между две реалности – "личност" и "същество", които досега са били възприемани като идентични след интензивните дискусии между II и IV век.