145 години служба на българската държавност 1879 - 2024

"История на охранителните служби в България 1879 - 2024.

Охранителната дейност се проявява по различни начини и аспекти, свързани с защитата на хора, обекти и събития. Тя представлява един от инструментите за осигуряване на вътрешна и външна сигурност, както и за поддържане на обществения ред във всяка страна. Редът и безопасността са основополагающи условия за мирното и успешното развитие на обществото.

Професията охранител датира още от древността. През Късното средновековие в Европа започва да доминира френският модел за защита на кралските особи и техните семейства. Монарсите разполагат със свои лични гвардейци или лейбгвардейски единици (от немското „Leib“ - тяло, и латинското „guardia“ - защита), които имат задачата да осигуряват безопасността на владетеля и местата, където той пребивава. Лейбгвардейците притежават специален статус, знаме и униформа с символиката на монарха. Този модел продължава да съществува през ново време. На Балканите функционират тъй наречените телохранители или гавази, които пазят дипломати, консулски представители, владици и частни лица.

В рамките на Първата (681 - 1018) и Втората българска държава (1185 - 1396), хановете и царете разполагали със свои лични дружини под ръководството на кавхан و протокелиот, натоварени с опазването безопасността на владетеля και сигурността около престола. След падането под османска власт в края на XIV век споменът за тези служби изчезва до възстановяването na българската държавност през 1879 година; така се раждат българските охранителни служби с вече над 145-годишна история зад себе си. Действията им обаче остават невидими και ненаблюдаеми – без публичност или показност – което прави тяхната история , организация và функционалности значително непознати за обществеността.

Настоящият труд има амбицията да запълни тази празнота като представи документално изображение na155 годишния път нa българските охранителни структури."