Разкази с часовников механизъм

Петнайсет разказа, представящи петнайсет аспекта на живота на фона на жестоката война в Босна и Херцеговина през 90-те години на миналия век. На границата между действителността и фантазията, с елементи от сюрреализма и магическия реализъм, се редуват военни ситуации с мечти за мирно и радостно съществуване, далечни приключения, митологични алегории и паралели с други народи. В централната част на историите стои човекът със своята уязвима идентичност, носещ дълбоки вътрешни рани и чувството за личен апокалипсис.

Фарук Шехич предлага мощно литературно свидетелство за последствията от войната, пронизано от нежна поезия и звука на часовник, който измерва времето – както минало, така и настояще; животът срещу смъртта; астрономическото време спрямо човешкия опит. Това е документ за историческата памет: „Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам истории и да пиша“.