Людовико - императорът на България

След трагичния завършек на Битката при Велбъжд през 1330 г., българският престол е зает от младия Иван Стефан, управляван от майка си Анна Неда и чичо си Белаур. Само година по-късно обаче детето цар е свалено от власт и принудено да напусне страната заедно с майка си. Така Иван Стефан изчезва от историческите книги, но животът му продължава в друга посока. Докато планира как да възвърне короната на баща си, той организира собственото си погребение на един остров в Адриатика и приема идентичността на сина на известен дубровнишки търговец. Освен това сключва брак с незаконната дъщеря на Филипо д'Анжу – принцът на Ахея и Таранто, крал на Албания и титулярен император на Константинопол. Влиза в двора на неаполитанската кралица Джована и става част от Орденa на рицарите, основан от съпруга й Людовико. Управлява албанското херцогство Дурацо, предоставяйки щедри привилегии за местните жители. Участвува в морските операции под командването на адмирал Паганино Дориа във Войната за проливите, както и във Войните вечернята начело с граф Николо Ачиайоли. Превръща се в кондотиер в зловещата Компания "Шапката" и участва в битката при Валдичиана. Попада зад решетките както в Константинопол, така и в Сиена. Животът му представлява калейдоскоп от неочаквани успехи и незаслужени провали - разказът е повече като роман отколкото исторически анализ; въпреки това всяко предположение изложено от Петър Николов-Зиков е подкрепено с множество автентични документи без никакво съмнение относно тяхната истинност, което прави историята заслужаваща внимание.