Невъобразимото: Опити по философия на образа

В момента сме свидетели на явното завръщане на значимия друг в западната култура - концепцията за образа, а също така се обсъжда и „завръщането на религиозността“. Идеята за „Невъобразимото“ цели да свърже образа със свещеното, стремейки се да улови тяхната обща интензивност. Този подход се разглежда през философска и културно-историческа призма, като основни обекти на изследване са произведенията на двама от най-радикалните автори в XX век – Жорж Батай и Х. Ф. Ловкрафт, както и творбите на художници като Балтюс, Ханс Белмер и Рене Магрит. Основните теми около „Невъобразимото“ включват въпросите за представителството и неговата религиозна забрана; връзката между изображението, формата и безформеността; както и (не)възможността за визуализиране на общността и индивида. Чрез тези теми възниква ново поле - философията на образа. Тази философия трябва да започне именно с понятието за Невъобразимото.

Необходимо е да поемем риска да противостоим срещу силния поток от хилядолетно наследство, което маргинализира образа до проекция на вечния идеал или архетип – Духът, представляващ неизразима свещена същност. Образът не просто отразява истината; той е самата истина. Образът-тяло олицетворява самото свещено.