Les relations ethno-linguistiques en thrace et en mesie pendant l`epoque romaine

Изложението се основава на паралелна анализа на литературни източници и епиграфски паметници. Сред последните, авторът акцентира най-вече върху автографските надписи, индивидуалните инскрипции и тези, които са били проверени постфактум. Този избор е обоснован от самата същност на тези типове паметници, които разкриват етно-лингвистичната ситуация в местата, откъдето произлизат, а именно тяхната романизация или хеленизация.

В раздела за автохтонната антропонимия авторът установява, че начинът на именуване на децата е бил един и същ в Тракия, Мизия и Дакия. Такова наблюдение не решава окончателно дискусията относно броя и идентичността на древните езици говорими в региона между Карпатите и Егейско море; въпреки това то намира своето място в контекста на тази дискусия.

Понеже значението на класическите текстове често подлежи на интерпретация, те са преведени на френски език.