Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи

Темата за важната роля на готите и старогерманския елемент в българската история, а също така и във формирането на българската народност, представлява ново и изненадващо откритие за широката общественост в България. Интересно е обаче, че доскоро тя оставала непозната и неразбрана дори от значителна част от научната общност у нас, която би трябвало да проявява професионален интерес към този въпрос.

Какви са причините за това? Защо темата за готите в контекста на българските земи до неотдавна беше игнорирана и маргинализирана?

• Не са проведени системни, комплексни и продължителни проучвания по тази тема от колективи учени, които да я разгледат подробно и да представят цялостен анализ с интеграция на археологически, историографски, езиковедски и антропологични данни. Съществуват само отделни разработки по специфични аспекти относно готското присъствие от индивидуални изследователи като Иван Велков и Велизар Велков.

• Периодът на идването на готите в България (III-V век сл. Хр.) се свързва с упадъка на Късноримската империя; след него предстоят столетия преди образуването на славянобългарската държава. Междинността между тези исторически периоди е довела до недостатъчните изследвания у нас през "технически причини". В историографията - не само в България - съществуват две основни теории относно този период: едната твърди за остро разделение между Античността и Средновековието, докато другата акцентира върху непрекъснатостта между тях. Последната теория неминуемо включва значението на готското присъствие.

• Откритията свързани с готици или други старогермански паметници по нашите територии са направени сравнително късно – първата крепост близо до плевенското село Садовец е идентифицирана през 30-те години на XX век.