На юг от Дунава

Представете си дълги ветрила от поли и фусти, клоширани наметки, нежни женски лица с руж, обувки от плат или шевро, украсени със златни и сребърни нишки, а ръцете им облечени в атлазени ръкавици до лактите... О! Какви разнообразия от образи са ни достигнали от фотографското студио на „Либих“ в Русе преди войната. А след това се опитайте да чуете кокетното запитване „Вярно ли?!“ и лекото кикотене щом затихне отговорът. И ако не ви е неудобно, продължете да се питате: „Откога Русчук процъфтява? Не беше ли това след Освобождението?“

Не такава е истината за вас, скъп читателю! В навечерието на Руско-турската война през 1877/78 г., над Русчук развявали своите знамена 11 чуждестранни консулства. Европа знаела за поробена България именно защото била запозната с Русчука! През слънчевите неделни вечери край Дунавските брегове минавали дами, обличани в модните салони на Букурещ, Будапеща и Виена – образовани жени от частни и градски училища готови да посрещнат свободата с откритост и незабулени коси. Пътниците по палубите били очаровани от красотата на дамите покрай кея. Чувала се музика между корабните сирени. В тези моменти мъжете махали с шапките си и изпращали въздушни целувки към юг от Дунава...