Азъ служихъ при Дранговъ! Скопска школа 18 юни 1916 г. - 17 септември 1916 г.

Паметта на героите, загинали за България, не се ограничава само до борците за освобождение от турското владичество в историческите територии на Стара България. Както казват в Македония, тя продължава с вдъхновението от Ботев и Левски, както и с жертвите на тези, които са дали живота си за свободата на родината. Тази традиция е била поддържана от личности като полковник Дрангов, който участва активно в освободителната борба на македонските и тракийски българи, а също така във войните за национално обединение. Всичко това представлява един постоянен процес и именно полковник Дрангов може да бъде считан за най-яркия символ на тази приемственост. Не е случайно, че преди да се присъедини към четата на Владислав Ковачев по време на Илинденското въстание той пише писмо, което напомня много силно писмото на Христо Ботев до Венета. Тези писма не са предназначени да бъдат прочетени от нас; те изразяват емоционалното състояние и дълбокия патриотизъм у хора като Ботев и Дрангов, както и десетки други будни българи от онова време. Знакът за сходство между тях е многобройни и радостни факти в историята ни. Благодарение на Красимир Узунов и книгата „Аз служих при Дрангов“ имаме възможността да свържем живо цялостната битка за национално обединение с почитането паметта на падналите герои по пътя към нашата свобода.