Историкът и множественото минало

Текстовете в тази книга, независимо дали са публикувани или непубликувани у нас и извън страната, са написани през последните двадесет години по различни поводи и моменти. Те отразяват дългосрочния ми интерес към анализа на комунистическия феномен, режима в България и ежедневието на обикновените хора по време на комунизма. Всички тези текстове споделят една обща перспектива – гледната точка на изследователя, който се сблъсква с предизвикателствата на паметта, противоречивите свидетелства и множеството индивидуални разкази и съдби. Инструментариумът на този изследовател включва както внимателно документиране на явленията, така и интерпретационни подходи от политическата философия и разнообразие от социални науки, акцентирайте върху новите тематики и методологии в съвременната историография – като например положението на историка днес, микроисторията и връзките между историята и паметта.

Заглавието на книгата намеква за образа на историка като универсална фигура със строго познавателна функция, но също така поставя акцент върху конкретния историк с неговите субективни спомени. То подчертава опитите да се комбинират двата аспекта. Научното проучване не трябва да бъде свързвано с текущата политика; все пак историята неизменно носи своите морални и политически измерения. Работата му не се ограничава до установяване само на факти; тя предполага тяхната интерпретация с цел търсене не само на истината, а също така доброто. Въпреки че науката е отделна от политиката, историкът днес трябва да може да предложи концептуална рамка, която позволява индивидите сами да оценят ситуацията си and to make choices that are often political in nature.