До всички момчета, които съм обичала

Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, неизбежно настъпва хаос!

Шестнайсетгодишната Лара Джийн съхранява своите любовни писма в кутия за шапки, получена от майка ѝ. Но тези писма не са написани от други към нея; те са нейни творения. По едно за всяко момче, което е обичала – общо пет на брой. Докато ги пише, тя изразява всичките си чувства и мисли, споделяйки онова, което никога не би могла да каже в действителност. Писмата ѝ са предназначени единствено за лична употреба. Всичко върви гладко до момента, когато по някакъв начин тези тайни послания стигат до адресатите си по пощата. И така животът на Лара Джийн става напълно непредсказуем…

Докато пиша своето писмо, оставям всичко без задръжки. Формулирам го сякаш той никога няма да го види - защото наистина няма да го прочете. В него разкривам всяка скрита мисъл и впечатление; всичко това остава само между мен и страницата. Когато завърша с писането му, запечатвам го и поставям в синьо-зелената кутия.

Строго погледнато обаче това не са точно любовни писма. Аз ги създавам именно когато вече нямам желание да се чувствам влюбена. Те представляват моето сбогуване с чувството - след като напиша едно такова письмо вече не съм обсебена от страстта си към него. Мога спокойно да хапвам закуска без страх дали той я харесва с банани; мога свободно да пея любими песни вместо просто да ги посвещавам на него. Ако любовта е форма на обсебване, то може би тези письма служат като мой начин за освобождение от него – поне така би трябвало да бъде.