Лято

Все още доминира Ерос, а Танатос е почти незабележим. Понякога се проявява плътно и материално, друг път – като екстаз на душата. Това е поезия, която изразява удивлението от света. Илиян Любомиров притежава острота на наблюдателя с поетичен талант. Той умее да улови момента и да преобразува реалността в метафори, превръщайки сетивния образ на жената във всеобхватна любов. Обожавам този поет на Лятото; той ми връща радостта от съществуването.

Недялко Славов

„Намирам писанията на Илиян за много привлекателни - те носят лекота над всяка друга такава. Удоволствието идва именно от възможната простота на живота.

Удоволствие навсякъде: в писането; думите са сила; любовта носи безгрижие... Щастливеем както в чакането, така и в несъгласието!

Той блажено лежи сред ленивото лято и показва себе си толкова, колкото може да се види в огледалото за момент с цигара. Огледалото всъщност е просто врата - врата към нещо ново.“

„Засилката му определено впечатлява.“
Екатерина Йосифова