Видрица Т.1

Дългогодишната и разнообразна дейност на поп Минчо като духовно лице, педагог, просветител, общественик и революционер е била известна още по неговото време. Неговото име се среща в оригинални документи от 70-те години на XIX век, а също така е отразено във възрожденската преса и в спомени – както ръкописни, така и печатни – на неговите съвременници, идеолози и другари. Най-забележително присъствие имаме в произведенията „Миналото“ на Стоян Заимов и „Записките“ на Захари Стоянов. Много личности като Христо Ботев, Иван Адженов, Любен Каравелов и други проявявали интерес към негови ръкописи за публикуване или използване. През 1875 година Ботев планирал да издаде творбата му „Изгубений старец“, но проектът останал неосъществен. Само напоследък откъси от работата му започват да се появяват в сборници.

Особено внимание заслужава най-значимият труд на поп Минчо - „Видрица“, който можем да наречем "Поп Минчов сборник" заради своя многопластов характер. Той започва подготовката си преди повече от сто години; все още младеж разпитвал стари хора за легенди и предания, водил записки и дълго работил над него до окончателното преписване след Освобождението. Ръкописът включва над 2000 страници голям формат и свидетелства за упорството му в книжовността - черта обща за всички възрожденски автори. Това ценно наследство остава непознато сред широката публика въпреки засилен интерес към мемоарната литература.

„Видрица“ представлява множество жанрове; самото заглавие подсказва това с обяснението: „Малко каче с железни халки...“. Произведението служи едновременно като родова хроника, автобиографичен очерк, летопис на възраждането със записи, пътеписи навсякъде изпълнени с фолклорни мотиви. Стилът й комбинира хронологичното изложение с жив диалог наситен с местни диалектизми и турцизми което придава уникален колорит.

Кирила Възвъзова-Каратеодорова,
Тихомир Тихов