Български народни приказки от Македония

„Хей, тсс! Тихо малко! Искам да ти шепна нещо. Тази книга е магическа! В нея се разказва за една тайна кутийка. Много малко хора знаят къде се намира тя, както и няколко същества с хилядолетия памет, които помнят света от времето на сътворението му. Кутийката е проста – без украса и цветове; изглежда като направена от обикновен дърводелски чирак. Едва ли може да побере повече от един напръстник... но какво само съдържа вътре… Знаеш, нали?

Ти знаеш, че в нея има едно-единствено парче от твоята душа. Дори ако го забравиш, мястото, откъдето е било взето ще продължи да те боли… То представлява част от земята и местото на неговото откъсване никога няма да бъде цялостно. Тази книга говори именно за това загубено парченце.

Ако поне веднъж не надзърнеш в таинствената кутийка ще изпиташ вечна болка. Понеси се из синевата над Прилеп със Силян Щърка или поразпусни край руините на Дойран с Ръжде – известния мързеливец. Наблизо до Велес дяволът може да опита да те подведе - недей му вярвай! В Струмица можеш да плачеш за последната битка на Самуил и след това извикай името на красивата Тентелина в горите близо до Охрид. Бъди внимателен - бабиното петле може би ще те погълне с водите на Охридското езеро! Всичко това принадлежи на македонската земя, която вдъхновила толкова много наши легенди.

Разделенията и конфликтите никак не трябва да ни плашат. Наистина е жалко, но какво можем да направим? Ние сме българи и всички страдаме от обща болест!

Гоце Делчев

Аз съм инструмент единствено в името на освобождението на Македония и обединението на българския народ – доказал съм го през целия си живот като съм жертвал всичко освен живота си, който случайно остана незасегнат.

Тодор Александров

В своите слова нарекох Македония Западна България (както й подобава).

Константин Миладинов

Призовавам младите хора в Македония здраво da стоят зад факта: ние сме българи още отпреди хиляда години.

Иван Михайлов

От един народ успяхме да образуваме два народа; един език стана два различни езика; защитавали сме лъжливи идеи вместо истината; разбивали сме стария ярем само за нов хомот; делили сме небосвода без угризение между нас като майки…

Венко Марковски“