Казусът "Врана" и "заслугите" на цар Борис III

Книгата „Казусът „Врана“ и „заслугите“ на цар Борис ІІІ“ предлага интересна, но точна перспектива върху определени исторически събития, които обикновено се приемат за безспорни. Присвояването на дворци, резиденции и горски площи от бившия министър-председател и наследник на последния български монарх подлага на преосмисляне ролята и действията на царската династия в критичните моменти за народа и държавата.

Професор Ангел Димов разкрива митовете относно заслугите на Борис ІІІ, опирайки се на автентични документи като дневника на премиера Богдан Филов. В него ясно е посочено, че Хитлер никога не е искал участие на българските войски във военните действия срещу СССР; те били допускани единствено да охраняват немските задни линии и да изпълняват полицейски функции в България, Гърция и Сърбия. Пронацистката политика с антиеврейска насоченост, водена от царя чрез тероризъм и окупация спрямо съседните страни, винаги имала за цел запазването и укрепването на династията Сакскобургготска. Разговорите между монарха и Хитлер, Рибентроп, Химлер и Гьоринг показват стремежа му да бъде коронясан като цар над обединена България след победа при Сталинград. Книгата опровергава твърдението за девиза "Винаги с Германия, никога против Русия", тъй като според Филов два пъти Борис предложил скъсване с СССР; само руските успехи го принуждавали да мисли как да спаси короната си.

Авторът детайлно разглежда сложната дипломатическа игра около решаването на въпроса с евреите. Царят бил решен да изпълни нарежданията от Хитлер относно Законопроекта за Комисарство по еврейските въпроси както и Наредбата-закон забраняваща предоставянето на гражданство за евреите от Беломорска Тракия или Македония. По негова команда евреите в незаети германски градове като Кюстендил and Пловдив трябвало да бъдат депортирани. Освен това той одобрявал спогодбата с Германия за изселване на 20 хиляді евреи от новозавладени територии до момента когато поражението при Сталинград го принудило да поиска оставането им в страната.

Чрез документални доказателства авторът оборва аргументите представяни от „авторитетни“ историци относно оправданието за депортацията na eврeite oт Бeломoрcka Tpaкия i Maкeдoния c aргумента чe тези земи ca били под германско управление.
Той контрира схванати мнения далицарят станал жертва нa nациското yбийствo или просто починал естествено вследствие инфаркт пред края нал Райха след загубита накерманците in Курск , Орел ит Харков .

Изследването na проф.Angel Dimov ни предлага интригуващ поглед върху реалните исторически факти свързани със присвоявания направени от властимащите . Документално потвърденото решение na референдума през 1946 г., признато официално od Русия ,САЩ ип Великобритания лишава Симонин Сакскобурготксий oт всики права над имущество.Имотиджиращи нему така наречени "царси" собствлености би трябвалто щеграт Имущество осигуряващо право наповерителност - нашият народ .