Психология на майчинството в контекста на акушерските грижи

Мотивът зад написването на тази книга произтича от моето лично убеждение, че раждането на дете ни сближава с Бога. Като създават свои генетични наследници, по свой образ и подобие, родителите преминават през трансформации, свързани с абсолютната и безусловна любов. Те стават творци, защитници и наставници за своето дете. Новороденото идва на света с плач, сигнализирайки промяната в живота на родителите му – всичко вече е различно. То влияе не само на семейството си и приятелите си, но променя цялата Вселена. Носим отговорност за тези промени, а книгата представлява моя скромен принос към майките и техните новородени.

Отдавна е известно колко важен е начинът на нашето пристигане в този свят за бъдещия ни живот. Поради това първата глава разглежда различните аспекти на майчинството с цел да проучи дали съществува универсален инстинкт у майките и как се изменя понятието „добра майка“ през годините. Съвременната наука осветлява въпросите около раждаемостта и я превръща в клинично медицинско явление; все повече жени избират Цезарово сечение вместо естествено раждане. Но сме ли запознати със следствията? Част от отговорите са представени във втората глава, която подчертава значението на раждането като трансформиращо събитие както за майката, така и за детето.

Теорията за привързаността е анализирана в контекста на акушерските грижи при условие че именно първият час след раждането поставя основите на една уникална любов предопределяща нашия живот. Углубяването в разбирането относно емоционалните процеси по време на ранното детство ще помогне не само да се подобрят практиките в болниците, но ще предостави ценни насоки за младите родители по пътя им към ефективното родителство. Преходът обаче не винаги е лесен – данните сочат едва 10% от двойките чувстват повишение във удовлетворението си след появата на бебе; задаваме ли си въпроса защо?! Четвъртата глава разглежда трудностите при адаптацията към нови социални роли и преустройството във семейния живот; знанията относно този период (наречен „криза“ от някои учени) могат да бъдат полезни както за специалистите така и за самите родители.

В последната част споделям опитността си като консултант по семейно планиране относно спецификата при консултиране свързано със сексуално репродуктивното здраве. Времена когато хомосексуалното родителство става реалност , а традиционният модел постепенно избледнява дават повод темата да бъде обсъждана открито.

Доцента Диана Димитрова е родена във Варна през 1959 година., притежава докторска степен по психология , магистратура по управление нa здравословни услуги , бакалавърска диплома по социални дейности тaкa c акyшepcka диплома oт Медицински колеж - Варна . Тя e cъздадeла "Училище зa рoдители" oще през 1999 г., a ce e автор нa множество книги включително "Акушерки нa практика", "Немедикаментозни методи зa обезболяване нa рождението", “Пренатална И перинатална психология: Програми зa рoдилнo подготвяне” къдeто надхвърля eдна стотина научнo-публикации . Получила награда през 2009 г.oткъм алманаха ”Бележити български жени” zaa заслуги които има към здpавета nас женита очаквали деца.