Смехотворецът в българската литература и култура Т.1

Авторът на книга за българския комик естествено трябва да притежава чувство за хумор. Затова реших да поставя своя портрет - карикатура, направена от художничката Ваня Трифонова-Балтова, на корицата. Ако човек не може да се смее над себе си, неговият хумор става тежест за другите /Елин Пелин/.

Настоящото изследване носи сериозността на научно проучване. Все пак по време на работата ми не успях напълно да избягам от приказната концепция за създаването на нашия роден шегаджия. В приказките има важно правило: ако историята завършва щастливо, ти получаваш място на трапезата, за да предадеш във времето формулата на живота: „и аз бях там, и аз ядох и пих”. Смехът е като обратното броене на времето – ако понеделникът ти е бил приятен, просто разкажи една шега и го прехвърли след сряда, така че да можеш отново да го изживееш. По този начин човек става съвременник на векове, в които слънцето вече е залязло, но остава в цикличността на световното дърво.

Комикът преминава през тези кръгове. За неговото удобство народът ни е измислил хорото и кърпичката - той лесно влиза в танца и разсмива хората без агресия; само навива кърпичката в ръката си с намерение да докосне момичето с румени бузи от смях по време на танца. Умът му е благословен, а жеста му със ръка осигурява връзка между духовното и сетивното. Смехът нежно ни гали и ни превръща в любимци на съдбата - едновременно амбициозни и изпълнени с живот.