Управление на сткреса в организацията. Психологически и управленски дискурси

Монографията представлява естествено продължение и заключение на поредица от мои изследвания и публикации относно психичния стрес. Първоначалните емпирични проучвания проведох преди повече от две десетилетия. Забележимо беше, че моделите, използвани за изучаване на психичния стрес в организационна среда по онова време, бяха статични и човекът, изпитващ стреса, липсваше. Изследванията се фокусираха основно върху идентификацията на т.нар. стресори – факторите, които причиняват стрес, както и последствията от него.

Индивидуално-демографските характеристики на служителите бяха разглеждани или като модератори във връзката между стресорите и последиците от тях, или рядко като медиатори. Дълбочинният анализ по темата ме убеди все повече в необходимостта да поставим човека в централна роля при разглеждането на процеса на стрес; акцентът не трябва да бъде върху „обективните“ измерители на стресорите, а върху преживяванията на служителите в организацията. Това ми даде стимул да разработя модел, който включва два основополагающи принципа – хората трябва да бъдат в центъра на процеса със стреса вместо извън него и е важно да се установи връзка между натрупания стресс и стратегиите за справяне с него с цел разкриване динамиката му.

Моят авторски системен модел за изследване на стреса в организационната среда позволи формулирането на ясна концепция за управление на стреса като част от стратегическото и оперативното управление в рамките на организацията.