Деспот Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник

Годината е 1208. Един български благородник, който до този момент остава в неизвестност, привлича интереса на императора на Латинската империя. Императорът решава, че именно той е идеалният партньор за съюз и дори за роднинска връзка. Периодът е динамичен и изпълнен с неочаквани обрати – България току-що се възстановява като държава, а Византийската империя пада под натиска на рицарите-кръстоносци. Този благородник носи името Алексий Слав; той е деспот и самостоятелен владетел, чийто авторитет се признава от всички около него. Историята му е разказана с голямо желание и вдъхновение от реалните факти от неговото уникално житие. Книгата проследява събитията през първата половина на 13-ти век и стъпва върху критичен анализ на все още недостатъчно проучените ранни години на Второто българско царство, както и ролята на първото и второто поколение от династията Асеневци, към които принадлежи Алексий Слав.

„Този Слав, който управляваше мощната почти непристъпна крепост Мелник, беше независим властелин и никога не се подчиняваше нито на околните феодали. Понякога ставаше съюзник на латинците заради роднинските си връзки с тях; друг път подкрепяше българите (от Търновското царство), движейки се по линия на племенната принадлежност или пък бе съюзник с епирския деспот Теодор Комнин. Но никога не допусна да бъде зависим от никого или да предостави правото някой да разчита напълно на неговата лоялност." Георги Акрополит