Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус

Книгата разглежда учението за образа и символа в едни от най-влиятелните произведения на православното Предание, известни като Ареопагитския корпус. В нея се анализира тяхната роля в енергийно-благодатния процес на Божественото Откровение и в съпътстващото духовно издигане на човека към Бога. Символът служи като пресечна точка между тези две движения, обединяваща земното с небесното, което определя неговите качества: иконичност, антиномичност и многоаспектност. Чрез иконичността си той успява да прояви както иманентното присъствие, така и трансцендентността на Божествената реалност. Антиномичността му привлича човешкото съзнание и го повдига над обичайните начини на възприятие. Многоаспектността пък позволява преобразуването на образа в символ; тя не просто редува изображенията, а ги наслагва в една сложна форма. Този иновативен подход става възможен благодарение на успешната комбинация между теоретичното знание на Любомира Стефанова и нейния личен опит като църковен художник. Освен това книгата представя нов поглед върху значението на Ареопагитиките за християнското Предание, подчертавайки как те синтезират основните модели за образно богосъзерцание в ранната християнска иконография, оказвайки влияние върху развитието на християнското изкуство през следващите столетия.