Роса по залез

Тошо Дончев е лидер и социолог, който е член на Съюза на унгарските писатели и от 2014 година – на Съюза на българските писатели. Той е роден в Будапеща през 1944 г. и учи в Будапеща и София, като завършва Университета „Лоранд Йотвьош" (Будапеща) и защитава докторска дисертация в Института по социология при Българската академия на науките през 1984 г. В периода между 1991-1994 г. заема поста председател на Кръглата маса на малцинствените и граждански организации в Унгария, а между 1995-1998 г. ръководи Българското републиканско самоуправление. След това, от 1998 до 2000 г., е председател на Управлението за национални и етнически малцинства. През 1991 година основава списание „Хемус". От 2011 до 2015 г. работи като директор на Унгарския културен институт в София.

Неговата работа е призната с множество високи награди от българската и унгарската държава.

На български език са публикувани пет негови книги: „Българи от ново време" (2000), „Прокълнатото щастие на леля Ица" (2008), „Вълчи вой - кучи лай" (2012), „Умната! Или петте правила на щастието" (2013) и „За делничните добродетели" (2018). В Унгария излиза следното: двуезичното издание „От все сърце. Изповеди за един българин" (2015), триезичното "За делничните добродетели", което интерпретира уникалното поведение на българите по време на Холокоста (2016), както и книгите "Изповедите на един българин" (2014) и "Закуската на Армин Фишер" (2018). Освен това той е превел пет романа от български автори, включително произведението "Женско сърце" от Йордан Йовков.