Епикур

Епикур (341-270 г. пр. Хр.) е създател на повече от триста философски текста, но до нас са стигнали само отделни откъси, цитирани от по-късни ученици. Първоначално той се присъединява към платоническата школа и следва основните идеи на Демокрит. В течение на времето обаче Епикур започва да отхвърля метафизичните концепции на предшествениците си и разработва своя собствена обективна етика, която включва егоцентрична морална философия; в нея акцентът пада върху индивида като централна точка за морално действие. Основният принцип в неговата система е единството между природата и човека, които образуват неделимо цяло, подчинено на едни и същи закони.

Философската школа на Епикур се намира в просторен парк, известен като Градината на Епикур, организиран според демократични принципи. На входа й имало надпис: „Страннико, тук е върховното благо – удоволствието“. Именно тук възниква идеята за удоволствието като добродетел, което става основополагающ принцип в учението му. Идеите на Епикур оказват значително влияние върху културната история и допринасят за формирането им в цялостен начин на живот и поведение.