Оценка на доказателствата и на доказателствените средства в наказателния процес

Монографията предлага дълбочинно разглеждане на поставените въпроси и представя аргументирани предложения за бъдещи законодателни изменения. Този труд е разработен в контекста на дисертация, докато авторът е бил задочен докторант в Института за държавата и правото към БАН, под ръководството на доц. д-р Екатерина Салкова, а публичната защита се е състояла на 16 декември 2019 г. Авторът разполага с почти две десетилетия опит в областта на наказателното право.

В теорията се акцентира върху спешната необходимост от по-прецизна правна регулация относно дейността на съда при изследването и оценката на доказателствата. Процесът на мислене не трябва да бъде хаотичен; той трябва стриктно да следва процесуалните норми и да отчита логическите принципи и научните заключения от теориите за доказателства. Важно е обаче да се отбележи, че регулирането на ключовите аспекти от съдопроизводството практически липсва. Правоприлагащият орган трябва ясно да разбира какво му се изисква и какви действия са необходими за постигане на желания резултат, което предполага нуждата от законова уредба относно процедурата по оценка на доказателствата.

Различията в тълкуването на термина „доказателства“ според Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), спрямо аналогичните понятия в други национални системи водят до затруднения при пренасянето им буквално в българското законодателство. Това вероятно причинява проблеми със законовото приемане на вижданията от нашата теория, които подчертават важността правилното разрешаване относно относимостта, допустимостта, достоверността и достатъчността на доказания материал като основа за установяване истината по делото и произнасяне надлежна присъда – законосъобразна, добре мотивирана и справедлива.

Авторът