Проектът

Първият ми контакт с Мерик Крофърд беше по време на интервю за работа.

Всъщност, технически погледнато, срещнах го двадесет минути преди това в една пробна стая… Изкрещях. Той също изкрещя. След кратка разправия, докато бях само по бельо, успях да затворя вратата точно в лицето му.

Вероятно можете да се досетите как реагирах, когато осъзнах, че той е бъдещият ми шеф. Интервюто завърши много зле и бях напълно учудена, когато получих нова покана. Най-голямото ми удивление дойде при разкритие на причината – Мерик ме е избрал именно защото считам себе си за най-малко подготвен кандидат. Явно бордът на директорите го е натиснал да назначи човек на тази ненужна позиция според него.

Не желая да работя за някой, който очаква провала ми. Но ще бъде истинско забавление да опровергая тези очаквания! Това ще стане мой личен проект!

Наистина не съм готова обаче за чувствата, които Мерик Крофърд буди у мен.

Да започнеш връзка със своя шеф не изглежда като най-разумното решение. Но както казват – по-добре е да рискуваш и после да съжаляваш отколкото просто да тъгуваш за пропусната възможност...