За изкуството и литературата

„По следите на изгубеното време“ е ключова творба, която съчетава черти на класическия роман и в същото време задава основите на модерната литература. В нея се разглеждат теми като любовта, особено трагедията от невъзможността да бъде споделена; обществото и комичните аспекти на светския живот. Обединяващият елемент между различните сюжети е изследването на творчеството и неговата природа. Настоящето издание предлага селекция от пасажи, свързани с тази тема.

В началото на романа главният герой усеща наличието на дълбока реалност, която остава скрита и трябва да бъде разкрита. Преминавайки през множество душевни и интелектуални предизвикателства, той осъзнава, че единственият начин да я осветли е чрез актовете си на творчество. Процесът му по развитие като писател най-ясно личи в частите относно изкуството и литературата в този сборник.

Когато говори за театър, литература, живопис и музика, разказвачът постепенно формира своето разбиране за същината на творческия процес – особено за спецификата на писателското майсторство. В края на „По следите“, той формулира своето естетическо кредо: задачата му като автор е да пресъздаде съдържанието вече написано вътре в него самия - да преобразува изгубеното време. Най-същественият материал в произведението представлява взаимодействието между миналото и настоящето чрез общо чувство – например вкусът от мадлената потопена в билков чай или прехода по неравни улици. Разкриването връзките между тези два момента става посредством метафората, често оформена под формата на детайлно сравнение.

В заключителния раздел наречен „теоретичен“, разказвачът парадоксално заявява: „Творба с теории прилича повече на предмет с оставена цена“. Това поражда въпроса дали романът който четем всъщност се оформя докато го изучаваме или краят остава открит за бъдещи разработки. Както и да е, „По следите“ представя незавършено произведение; замислено първоначално като трилогия то продължава да се развива безкрайно със все нови страници. Някои части остават непоправени а думата "край", написана от Пруст няколко месеца преди смъртта му носи символично значение вместо истински завършек.

Романът e публикуван между 1913 г. и 1927 г., обхващащ седем тома (от които три постумно) , многократно преиздаван; днешното второ издание се счита за най-достоверното сред престижната поредица “Библиотека Плеяда”. Преведен е над тридесет езика а много държави имат две версии направени през различни периоди . Българските читатели могат да намерят всички седем тома както отделни части от него с множествен вариант . Този превод включително избрани фрагменти допринася към непрестанното преоткриване един от най-забележителните романи през двадесети век.

Из Предговора към изданието