Светът на трубадурите

През XII век в аристократичните и придворни среди на Централна и Западна Европа се формира нова култура, която утвърдва обичая да се почита дамата на сърцето и свързаната с него концепция за куртоазната любов. Странстващи поети композирали песни, които възхваляват предаността към красиви жени, противопоставяйки се на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. Античните теми за радостта от живота, виното и любовта отново оживели.

Между трубадурите има не само императори и крале, но също така неизвестни творци, чието единствено богатство е дарбата им за поезия. Техните произведения са написани на говорим народен език и достигат до широка публика, поставяйки основите на новата европейска поезия.

Професор Симеон Хаджикосев посвещава близо тридесет години на изследването и превода на творчеството на западноевропейските трубадури - известни в Германия като минезингери или жуграиш в Португалия. Изданието включва антология със стихове от различни автори като Бертран де Борн, Маркабрю, Бернарт де Вентадоур и други.

Историята на тази книга започва през 1979 година във френския град Лион, когато Хаджикосев започва работа върху португалска класическа поезия. През 1982 г. той насочва интереса си към куртоазната любов и лириката на трубадурите. След защитата си докторската дисертация през 1989 г., посветена именно им – "Провансалската лирика", той продължава да работи върху сборник със стихотворения от провансалски автори до началото на 2007 година.

Трубадурите от Прованс завладяват Европейската култура след античността с лирика написана прилагане народен език; тя носела ярко светско съдържание благодарение появилото се "куртоазно идеално" през XII век. Около 30-40 сборника с тяхна литература са запазени между XIII-XV векове. Съвременният читател трудно може да улови автентичното звучене на тези текстове – те били предназначени за публично изпълнение вместо четене.

Началото било поставено през XI век с Гилйем IX — първият признат трубадур; неговите бракове допринасят за разпространяване влиянието му както във френските дворци така и английските дворове чрез дъщерята Алианор Аквитанска.
Култът към дамата довел до употреба псевдоними (senhal) вместо истинските имена: традиция вдъхновена от тайните връзки между мъжете-поети представящи своите любими женски фигури.

Терминът "трубадур" произлиза най-вече чрез френския език; подобни термини присъстват почти идентично във романските езици (каталанският например). Докато самостоятелното творчество принадлежало главно труба-другарям , менестрели оставали второстепенни изпълнители без значение колко талантливи били те самите .

Сложност представляват групички трубадури — духовници или търговци където социалният статус варира значително: много измежду тях били просто занаятчии.Тази подвижност осигурила бързо разширяване популярността му из Централна Европа .

Според някои записи даже тук споменавания сочат че определени трудности могли да настъпят докато бюрократите задружили свои занимания рязко отличавали взаимотношения помежду си независимо какви неблагоприятности получиха навреме .
Обаче нашият въпрос остава защо у нас куртоазната традиция никога не успяла да прорастне? Какво попречило нейното развитие у старобългарската литература? Наистина ли страничното влияние оказано идвайки отвън играло ключова роля ?