Генеалогия на българската модерност. Яворов

Този проект разглежда литературната история, като включва и изказвания извън обичайната рамка на литературните произведения. Той представлява литература, която пресича границите на нелитературни дискурси. Генеалогията преобразува миналото в сложен пейзаж от множество лични разкази и частни истини, преплетени с емоции. Истерията присъства дори там, където смятаме, че „няма история“ – в чувствата, любовта, съвестта и инстинктите. Именно тук Фуко подчертава различието между традиционната история и генеалогията; последната не пренебрегва детайлите и акцентира на случайностите, връща забравеното към живот с цел да открие неговото начало. Тя се взира в полумрака на времето за проблясъци от произхода им. Маргиналните аспекти, дълбоките значения и сменящите се гледни точки остават невидими за класическия историк, който избягва уникалното и опростява всичко до най-обикновения знаменател. За разлика от него генеалогът "изследва" миналото чрез събиране на парчета истина с намерението да реконструира цялостния му образ подобно на сглобяване на пъзел.