История на българското градоустройство през 19-20 век

Пред вас е първата монография, която изследва развитието на българското градоустройство през периода на Новото време и Модернизма - от средата на XIX до средата на XX век. Тя се основава на нова методологическа концепция:

• Чрез диахронни анализи на определени ключови градове, които показват дългосрочна селищна приемственост и устойчивост, се проследяват важните етапи в тяхното развитие - от топогенезиса през първоначалното кадастрално заснемане и регулиране до бъдещото им планиране.

• Синхронните анализи за различни периоди като топогенезис, Античност, ранни кадастрални снимки и регулационни планове извеждат парадигматичните характеристики, които могат да бъдат приложими към други населени места в страната.

В настоящата част от труда е разгледана еволюцията при изграждането и устройството на девет големи български града: София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна, Бургас, Кюстендил, Велико Търново и Видин.

По време на анализа всеки един от тези градове е разглеждан поотделно; акцентирали сме върху отделните исторически етапи и значимите събития в структурата им. При повечето от проучваните населени места развитието им във времето не беше предишно документирано. Това изследване има значение не само за историята им самостоятелно но също така за бъдещото планиране и управление – то подчертава инвариантите и утвърдените традиции за идентичността им.

Паралелният поглед върху хилядолетната история на големите български градове позволява изграждане на сравнително обективен образ за общия процес по урбанизиране във времевия му контекст.

Изследването играе важна роля в архитектурната теория и практика относно опазването на културното наследство чрез открития инварианти; то предоставя полезна информация за проектантската работа чрез очертания тенденции; а също така допринася към управленските практики със знанията натрупани през годините.

Събраните визуални материали представляват ценен ресурс с автентични архивни документи - планове , чертежи , фотографии .

Трудът е насочен както към специалисти като архитекти и урбанист-историци , така също историците изучаващи градската култура , социолози , културолози , изкуствоведи интересуващи се от проблематиката около нашите населени места , както още служители ангажирани с градското строителство политици управляващи наши города.
Добрина Желева-Мартинс