Томас Ман

Тази книга не се вписва в категорията на историческите трудове, тъй като няма хронологична структура – което е основно изискване за всяка история. Тя не анализира пътищата на литературното развитие на Томас Ман и неговите успехи или провали. Читателите, които очакват обширна историческа прегледност, вероятно ще останат разочаровани.

Книгата също така не представлява монография; липсва й цялостност – основен аспект при подобни изследвания. Не са разгледани дори всички „големи романи“ на автора; например, първият от тях "Буденброкови" е пропуснат, а произведенията му с по-малък обем - като "Негово кралско височество", "Лоте във Ваймар", "Избраникът" и новелите - също остават извън обсега. Любителите на задълбочено тематично проучване могат да бъдат недоволни.

Въпреки това книгата не е просто сборник от статии или избрани теми относно творчеството на писателя; тя следва специфичен критерий за подбор. Разделена е на четири части, фокусиращи се върху философските аспекти в творчеството на Томас Ман: неговата поетика, която частично произлиза от прозата му и частично я преосмисля, както и трите философски романа: "Вълшебната планина", "Йосиф и неговите братя" и "Доктор Фаустус".

Томас Ман може би е най-философски настроеният автор сред писателите през този век. За него философията представлява не само традиция — немска традиция — но също така важен духовен инструмент за творчество с идеално съдържание и архитектура в прозата си. В изкуствознанието му философията играе значима роля и преминава трансформация до художествено проявление.

Следователно една от задачите пред литературната критика относно Томас Ман е да сведе философията обратно към нейния корен чрез анализа ѝ в контекста на изкуството; тоест да интерпретира философската проза с подходяща дълбочина без забрава за художественото значение при движението обратно към началните рефлексивни позиции.

Това представлява целта, заложена в настоящото произведение.

Авторът