Политики на днешното

Началото на XXI век е период, в който футурологията в литературната теория не е особено популярна. Вместо това, все още се акцентира върху оплакванията за състоянието на литературознанието и по-специално – на самите литературоведи. Темата за "смъртта" на книгата и литературата продължава да предизвиква тъга, като основен фокус са загубите в предмета на изучаването им, упадъкът на затвореното четене, което някога беше основополагающе, отмирането на различните школи и невъзможността да се формират значими общности с взаимосподелени идеи. Най-силно изпъква несигурното положение на хората занимаващи се с литература, които все по-често остават без глас при обсъждане на важни обществени въпроси. Въпреки че това не е универсално правило - достатъчно е да споменем имената като Умберто Еко, Цветан Тодоров и Юлия Кръстева (както и Дерида до скоро), които медийните платформи често канят за коментари относно нови книги или становища по теми като Европейския съюз, културната ситуация днес или мнения за Обама и икономическата криза.