1907: Литература, автономия, канон

Годината 1907 е призната от българската литературна история като ключова и основополагаща. Настоящата книга събира текстове, които разглеждат тази година през четири различни перспективи: хронологична, литературно-археологическа, микроисторическа и персоналистична. Тя демонстрира възможностите за нов подход в литературната история, който може да бъде приложен и към други важни години за българската литература.

В контекста на 1907 акцентът е поставен върху темата за литературната независимост и началото на българския литературен канон. Чрез задълбочени анализи на “оперативния” жанр на критичните прегледи се изследват сложните връзки между актуалното писане и навременната критика, както и границите между висшата и масовата литература. Освен това се разглеждат отношенията между битовия живот и литературата, централните и маргиналните текстове – особено в творчеството на П. К. Яворов по време около 1907 г. Специално внимание получава пътят на Димчо Дебелянов през тази година – период когато той все още не е познат автор.

Тази публикация представя 1907 г. едновременно като идеално историческо място и конкретно пространство в България, което би могло да бъде обитавано дори днес.

Пламен Дойнов (роден през 1969) е известен с поетичните си произведения "Вик на мълнии" (1991), "Post festum" (1992), "Любовникът и Маестрото" (1993), "Висящите градини на България" (1997) сред много други заглавия; някои от тях са преведени във Франция (2006) и Унгария (2007). Той участва като един от редакторите при съставянето на сборниците "Българска христоматия" (1995) и "Българска антология" (1998). Неговите пиеси “Къщата на Иван” και “Гласовете на другите” са наградени с отличия „Иван Радоев“(2001) και „Аскеер“(2006).

Дойнов е автор также иа критическия труд “Литература в междувековието: Поглед към българската литература 2000–2003” (2004) а двутомното изследване “Българската поезия в края на ХХ век” идва след него . Той ръководи издателските поредици ”Годините нa литературата”(с М.Неделчев ), Библиотека ”Личности”, както й проектитe , свързани с Литературнoто наследство nа Народна република Българиа(1946–90г.). Доктор e по теория i история нa literatураta i преподава В Нов български университет ,освен тoва работи кaтo редактор във „Литературен весник“.