Самотата на мъжа и жената

Често възприемаме самотата като нещо трагично и се опитваме да избягаме от нея, без да имаме силата да се изправим пред собственото си Аз. Но бягството от самотата всъщност е бягство от нашето истинско същество. Само в тишината на самотата можем да осъзнаем, че нашето съществуване е ценно и заслужава внимание и връзки с другите. Когато човек премине през опита на самотността, той започва да изгражда своята индивидуалност, която може да привлече интереса на околните. По този начин жената получава достойнството на жена, а мъжът – това на мъж. Самотата представлява централна точка в живота ни; около нея обикалят различните етапи - детство, младост, зрялост и старост. Всъщност животът е непрестанен цикъл на разрушаване и потапяне в самота... Тя предлага прозрение: под нейното безмилостно сияние ежедневието губи значение, а най-същественото изпъква ясно пред нас. В моментите на самота времето спира своето течение и ние ставаме уязвими за себе си.