Витгенщайн: Аналитика на мистическото

Концепцията на Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) относно мистическото възниква от аналитични размисли за пределите на логиката и нейната структура. В нея липсват традиционните мистически елементи; вместо това, мистическото представлява метафора за цялостния жизнен свят. То обхваща понятия като морал, естетика, Божествено, вечност, смърт, воля и състоянията на щастие или нещастие. То поставя под въпрос онтологичното чудене „защо съществува нещо“ и разглежда концепции като „метафизически Аз“, живеене в настоящето и загадката „защо светът съществува“. Сферата на мистическото може да бъде проучвана косвено чрез анализирането й. Тези аналитични процеси разкриват екзистенциално-онтологичната структура на тази сфера. Основната мрежа от екзистенциали описва живота на човешките индивиди в тяхната крайна форма. Оттук произтича идеята за аналитична интерпретация на мистическото.

„Книгата на Стефан Попов представлява опит за тълкуване на известната идея за мистическото у Витгенщайн, изложена в неговите Дневници и класическия Логико-философски трактат. Несъмнено това е една от малките завършени интерпретации по темата, която остава противоречива но важна във философията през 20-ти век.“ – Агнес Хелър

„Витгенщайн: Аналитика на мистическото е впечатляваща книга, изненадваща донякъде тези читатели, които се запознават с Трактата предимно през призмата на традиционалната аналитична философия. Четенето от страна на Стефан Попов става в контекста на класическия трансцендентализъм - основно този при Кант; именно тук идват акцентите върху развитието му през XX век - от разгръщането до евентуалното му разпадане. Поради тази причина стилът му не наподобява само коментарен подход а представя философска мисъл чрез призма към Витгенщайн с нови открития за читателя." – Деян Деянов