Асасините. Историята на на една радикална секта в исляма

Асасините придобиват популярност в Европа още през края на XII век, наричани "предатели" заради убийствата на мюсюлмани и християни в Светите земи. С течение на времето хронистите от кръстоносните походи добавят нови детайли към образа им – те са членове на тайна секта, готови да жертват живота си за своя лидер. Трубадурите дори използват термина като синоним на "рицар, напълно предан на своята дама". Описание, предложено от Марко Поло (който всъщност никога не е срещал асасините и само преразказва съществуващи слухове), става особено разпространено. Само по време на Просвещението европейските учени започват да проявяват сериозен интерес към асасините и се опитват да ги поставят в контекста на ислямската религиозна и политическа история. Започват спорове относно произхода и значението на тяхното име; широкоразпространена е теорията, че то произлиза от хашиш, който мнозина смятат за обяснение за техния фанатизъм и жертвоготовност.

В класическото си изследване Бърнард Луис (1916), един от най-значимите съвременни експерти по Близкия и Средния Изток, подробно разглежда историята на асасините - условията около възникването им (като шиизма и последвалото разделение), довели до формирането на "ордена" в края на XI век в сегашен Северозападен Иран, действията му под ръководството на Хасан-и-Сабах против селджушките султани (най-впечатляващо изразени чрез покушения срещу важни фигури) както трансформацията им във феодална държава под управлението наследниците му. Анализират се също така отношенията между сирийския клон, кръстоносците и местните суннитски владетели , а крайът им настъпва под натиска монголските армии. В заключителната глава Луис представя своите наблюдения относно целите и средствата използвани от асасините, които звучат особено актуално спрямо настоящата ситуация.